My lovely life

Мислех ... надявах се ..., че вече няма да изпитвам необходимост да пиша ... отново. Но ... моментът дойде. И ето сега, в тъмнината на стаята, на дивана в квартирата, в която обитавам сама, аз пиша. От къде да започна? Случиха се много неща. Слава богу, достатъчно неща не се случиха. Усмихвам се, дори се засмях след предишното изречение. Животът е прекрасен, не защото е винаги хубав, а защото колкото и отрицателни емоции да ни предлага, в крайна сметка след знака равно стойността винаги е положителна. И едното неизвестно в уравнението 'живот'', което допринася може би най-много за тази положителна стойност, се нарича търпение ... или просто време. 

Да, може би наистина не изпитвам необходимост, не онази предишната необходимост да пиша, за да се освободя от натрупано напрежение, 

неизказани мисли ... не. Това вече ... или поне напоследък ... го няма. И вдруги ден е ден ... от както живея, спазвайки този принцип, за всичко имам време. Дори забравих сто е то нетърпение. Напрежение ... слава богу, или благодарение на съдбата,  или друга висша сила ... нямам основание за напрежение. Последните няколко месеца в света се случиха толкова много истински проблеми ... война, природни бедствия, безследно изчезнали хора ... Дали наистина аз, която в момента пиша това, и ти, който или която го четеш знаем какво е истински проблем, грижа ... мисля, че не ... и дано не узнаем. На фона на тези събития дори толкова коментираната финансова криза ми изглежда незначителна ... финансовата криза продължава от края на 2008 и не е довела до кой знае какви жертви - малко по-висок брой самоубийства, но за сметка на това по-малко произшествия по пътищата ... просто по-малко хора могат да си позволят да пътуват. А едно цунами,  за по-малко от месец ... един миг ... доведе до 27 000 безследно изчезнали. По време на един ден размирици в Сирия загинаха над 100 човека. Не, определено не знам и не желая да знам от собствен опит сто е то истински проблем. Невежеството в тази ситуация ме устройва напълно. 

Животът е прекрасен. Не защото 

получаваш и имаш винаги каквото искаш. Не. А защото винаги нещо липсва, винаги нещо търсиш и търсейки намираш, срещаш, изживяваш още по-красиви мигове от тези, които си си представял. Знакът по-малко в края на уравнението всъщност е нещото, което те движи напред и те кара да живееш. Винаги са ме привличали северните държави, заради по-добрия социален климат, по-високия стандарт на живот, по-високи доходи, по-руси мъже ... Не съм си представяла, че някога сте живея и сте се чувствам щастлива в Испания. Страната на Дон Кихот, който явно от жега и дехидратация, е мислил звездичките, които са му се привиждали, за вятърни мелници ... В този случай една огромна крачка назад, ме изстреля до ниво ... равновесие със себе си и света ..., до което само си бях мечтала и не вярвах, че сте постигна.

Да, животът е прекрасен. Не защото сме заобиколени от хора, който обичаме и ни обичат. Животът е прекрасен въпреки самотата. Той е като маратонско бягане. Трябва да разпределиш правилно силите си, да си благодарен за водата ... помощта ..., която ти се предлага по 

трасето и да приемеш, че колкото и много хора да започнете заедно ... равни ... на старта, всеки сте финишира сам и само един ще е първи. The winner takes it all. Но за разлика от маратонското бягане, животът се случва само веднъж ... и за това е прекрасен.

И сигурно някой пак сте си помисли '

е, не можа ли още по-разхвърляно, и накъсано, и 'за себе си'' да го напишеш?" ... Животът става прекрасен именно тогава, когато спреш да обръщаш внимание на такива въпроси, и започнеш да живееш за себе си, според твоите желания и правила!

Обичам те, прекрасни мой 

животе!


p.s. tyj kato nyamam instalirana kirilica, polzvah abv.bg za da ''preveda'' texta, poradi koeto nyakoi dumi sa stranni ...